Инсталиране и конфигуриране на apcupsd (Софтуер за управление на UPS)

Apcupsd е софтуер за управление на непрекъсваемото захранване (UPS). С apcupsd вашият компютър свързан с UPS може да се изключи безопасно, когато има загуба на електричество от мрежата. След като батерията на UPS-а бъде източена до определено ниво, можем да настроим този софтуер за безопасно изключване на компютъра.
Възможно е да управлявате само UPS устройства които имат порт за данни (USB, сериен или Ethernet). Тази инструкция илюстрира настройка на базата на APC Back-UPS ES 500 UPS, който има USB порт за данни.
Съществуват алтернативи за apcupsd като Network UPS Tools (NUT) и PowerD.

Инсталираме apcupsd :
sudo apt-get install apcupsd

Във /etc/default/apcupsd chane 'ISCONFIGURED=no' променяме на 'ISCONFIGURED=yes'
sudo nano /etc/default/apcupsd

Редактираме /etc/apcupsd/apcupsd.conf:
sudo nano  /etc/apcupsd/apcupsd.conf

Променете стойностите по-долу,
UPSNAME myups
UPSCABLE usb
UPSTYPE usb

Примерен файл apcupsd.conf можете да изтеглите от тук: Изтегли

Рестартираме apcupsd:
sudo apcupsd restart

Проверяваме  статуса на UPS устройството:
apcaccess status

Ако желаете да има уеб базиран интерфейс, където да следите състоянието на UPS, инсталирайте apcupsd-cgi. Забележка: Трябва да имате инсталиран и работещ apache2 уеб сървър.
sudo apt-get install apcupsd-cgi

Редактирайте /etc/apache2/apache2.conf и добавете линията 'ScriptAlias /cgi-bin/ /usr/lib/cgi-bin/' към конфигурационния файл.
sudo nano /etc/apache2/apache2.conf

Рестартирайте apache2 сървъра:
sudo service apache2 restart

Можете да проверите статуса на вашият UPS на http://IP_АДРЕС_НА_СЪРВЪР/cgi-bin/apcupsd/multimon.cgi

Заключителни бележки:

За да включите cgi-bin:
1) sudo a2enmod cgi
2) sudo service apache2 restart

Ако ползвате Raspbian / Debian Jessie:
1) В apcupsd.conf след UPSTYPE има линия DEVICE - премахнете текста след DEVICE - оставяне празно.
2) Освен инсталирането и стартирането на apache2, трябва да имате активиран / инсталиран модул "cgi" (моят не е по подразбиране)
3) Командният ред за рестартиране на услугата apcupsd или apache2 е "sudo systemctl restart apcupsd" и т.н.

 

Коди медия център

 

Kodi накратко:
Kodi е общо усилие на общност от ентусиасти - създаден е от нея, развива се и ще се развива от нея. Kodi е безплатен медиен център, с отворен код, за различни операционни системи; софтуер за HTPC (компютри за “домашно кино”). Предназначен e за работа с големи екрани, с разстояние между потребителя и екрана от порядъка на метри и основно средство за управление - дистанционно.
Първоначално Kodi (наричан преди XBMC) е създаден като приложение за първото поколение на игровата конзола Xbox. Целта е да възпроизвежда съдържание от мрежата (локална или Интернет) ползвайки много различни протоколи. През 2010 става официално наличен като нативно приложение за Windows, Linux, MacOS, iOS и Apple TV. През 2012 е представена и дистрибуция наречена Kodibuntu - готова за употреба инсталация на Kodi в Linux дистрибуция базирана на Ubuntu и графичната среда LXDE. Записана на диск може да стартира на почти всеки компютър - получавате на готово един работещ медиен център, подходящ за слаби машини или за бърза демонстрация. През 2015 е преименуван на Kodi.
Количеството на наличното аудио и видео съдържание в Интернет нараства всеки ден и за хората е много по-удобно да ползват телевизора си за достъп, в сравнение с настолния компютър. Затова и много от новите телевизори Ви предоставят необходимите за целта функции, но обикновено сте ограничени до няколко услуги. Комбинацията между HTPC и телевизора ще ви осигури достъп до несравнимо по-голям избор от източници на съдържание, а Kodi е една добра платформа около която можете да устроите мултимедийното си изживяване.

Интерфейс:
За разлика от повечето софтуерни плеъри, които сте ползвали на компютъра си, интерфейсът на Kodi ще ви се стори “огромен”. Той е пригоден е за работа от големи разстояния (за телевизора с голям екран във всекидневната Ви), за разлика от обикновените плеъри, които се визуализират на монитор разположен на около метър от потребителя. От там идват и разликите - Kodi, както и другите аналогични продукти, се управляват от потребител облегнал се на диван, държащ дистанционно, а интерфейса е максимално изчистен - с по-малко, но по-големи елементи.
Като дистанционни могат да се ползват различни устройства. Стандартни IrDA дистанционни, Bluetooth (мини)клавиатури, безжични клавиатури, “умни” телефони и др.
Kore™, Official Remote for Kodi - е официалното приложение за управление на Kodi от устройства работещи под операционната система Android. Чрез него можете да преглеждате библиотеката и да контролирате процеса на въжпроизвеждане. Ако не Ви допадне можете да пробвате Yatse, the XBMC / Kodi Remote - неофициално, но многофункционално приложение, което получава редовни и чести актуализации.
Налични са и приложения за iOS, Symbian, Windows Mobile и Windows Phone.

Обща информация:
Kodi е напълно безплатен и с отворен код.
съвместим е с най-разпространените операционни системи - Android, iOS, Linux, OSX и Windows.
възпроизвежда повечето от популярните видео и аудио формати, от най-разнообразни източници. Тук може да споменем само едно по-основно ограничение - при възпроизвеждането на криптирани (шифровани) медийни файлове - например от DVD дискове, е много вероятно да се сблъскате с проблеми, а възпроизвеждането криптирани BluRay дискове за момента е невъзможно.
не се нуждае от инсталиране или работеща операционни система (можете да спестите някой лев от лицензи) - може да се стартира от флашка или диск.
има система за добавки, предоставящи възможност за добавяне на нови функции и разширяване на вече съществуващите.
Kodi може да сканира медийните ви файлове и създава библиотека, която попълва с обложки, описания и фен-арт (fanart).
може да се инсталира и в режим "portable".

За кого е Kodi?
Kodi е подходящ продукт за хора, които имат голяма колекция от медийни файлове и обичат да я преглеждат и гледат/слушат.
Тук май е удобен момент да споменем, че финото настройване може да се окаже малко трудоемко.
Подходяща е и за хора колекциониращи дискове, които не са rip-нали колекцията си. Те въпреки това могат да пресъздадат една фиктивна библиотека и да се възползвате от всички функции на библиотеката в Kodi.
За целта всеки диск трябва да бъде представен от „stub“ файл с разширение .disc. Разширението може да бъде променяно по усмотрение на потребителя посредством файла advancedsettings.xml. Когато се опитате да възпроизведете подобен файл ще бъдете помолен да вкарате диска в четящото устройство.

Персонализиране:
Както други програми предоставя възможност потребителите да разработват добавки. Добавките имат най-различни функции и основно можем да ги категоризираме като:
   - приставки и скриптове - това са малки приложения и джаджи
   - Scrapers - добавки свалящи информация от уебстраници за отделните елементи в библиотеката ви
   - добавки за промяна на външния вид на програмата (облици)
   - уеб интерфейс - позволяват да преглеждате медийната си библиотека, боравите с плейлистите от разстояние и контролиране на възпроизвеждането
   - Application launcher - за стартиране на приложения от Kodi


Общността:
Доста активна, както можете да се убедите от форума. За разлика от много други проекти разработчиците прекарват доста време във форума, където контактуват и помагат на потребителите. Над Kodi работят повече от 60 разработчика, а преводачите (повече от 100) са превели програмата на около 40 различни езика. Наличен е и превод на български език - за Kodi и малка част от добавките и облиците.
Някои от най-популярните функции на Kodi са дело на ентусиасти, които официално не са част от екипа разработващ Kodi. Разработчиците са се фокусирали върху ядрото - стремят се да го опазят от ненужни функции, които могат да засегнат стабилността му, като допълните и нови функции се представят като нови добавки.


Функции:
   - Възпроизвежда почти всеки аудио и видео формат, както и изображения
   - Поддържа плейлисти
   - Слайдшоу
   - Прогноза за времето
   - Аудио визуализации
   - UPnP сървър/клиент
   - AirPlay клиент

Поддържани формати:
Kodi може да възпроизвежда много мултимедийни формати, като декодирането става по софтуерен или хардуерен път. Възможно е AC3/DTS звукът да се пропусне (предаде директно) през HDMI или игитален S/PDIF аудио изход към усилвател/ресивър за декодиране.
    Физически носители на информация: Blu-ray дискове (нешифровани), CD-та, DVD-та, DVD-Video, Video CD (включително VCD/SVCD/XVCD), Audio-CD (CDDA), USB флашки и твърди сискове (Hard Disk Drives и Solid-State Drives)
    Мрежови протоколи (като клиент): AirPlay/AirTunes, UPnP, SMB/SAMBA/CIFS, AFP, DAAP, Zeroconf/Avahi/Bonjour, NFS, HTTP, HTTPS, FTP, RTSP (RTSPU, RTSPT), MMS (MMSU, MMST), Podcasting, TCP, UDP, SFTP, RTP and RTMP (including RTMP, RTMPT, RTMPE, RTMPTE, RTMPS), DHCP и NTP
    Мрежови протоколи (като сървър): JSON-RPC server, D-Bus server, Web server, FTP Server, UPnP Аудио/Видео медиен сървър и multi-protocol Event Server
    Контейнери: AVI, MPEG, WMV, ASF, FLV, MKV/MKA (Matroska), QuickTime, MP4, M4A, AAC, NUT, Ogg, OGM, RealMedia RAM/RM/RV/RA/RMVB, 3gp, VIVO, PVA, NUV, NSV, NSA, FLI, FLC, DVR-MS и WTV
    Видео формати: MPEG-1, MPEG-2, H.263, MPEG-4 SP and ASP, MPEG-4 AVC (H.264), HuffYUV, Indeo, MJPEG, RealVideo, RMVB, Sorenson, WMV, Cinepak.
    Аудио формати: MIDI, AIFF, WAV/WAVE, AIFF, MP2, MP3, AAC, AACplus (AAC+), Vorbis, AC3, DTS, ALAC, AMR, FLAC, Monkey's Audio (APE), RealAudio, SHN, WavPack, MPC/Musepack/Mpeg+, Shorten, Speex, WMA, IT, S3M, MOD (Amiga Module), XM, NSF (NES Sound Format), SPC (SNES), GYM (Genesis), SID (Commodore 64), Adlib, YM (Atari ST), ADPCM (Nintendo GameCube) и CDDA
    Формати за дигитални изображения: RAW image formats, BMP, JPEG, GIF, PNG, TIFF, MNG, ICO, PCX и Targa/TGA
    Формати за субтитри: AQTitle, ASS/SSA, CC, JACOsub, MicroDVD, MPsub, OGM, PJS, RT, SMI, SRT, SUB, VOBsub и VPlayer
    Тагове (за метаданни): APEv1, APEv2, ID3 (ID3v1 и ID3v2), ID666  и Vorbis comments за аудио файлове. Exif и IPTC (включително GeoTagging) за изображения.

Недостатъци:

Като цяло работи и то стабилно, но все пак за да попълним секцията ще споменем:
    - като по-съществен недостатък липсата на решение за гледане/записване на телевизия в стандартната дистрибуция. За разлика от други продукти (например Media Portal, MythTV и Windows Media Center) Kodi няма нативно приложение за гледане на телевизия (ефирна, кабелна и сателитна). За целта се налага да ползвате друга програма (като Media Portal, MythTV, Windows Media Center или друга) като сървърната част (осигуряваща реално функционалността), а като клиент ПВР (PVR) добавка играеща роля на клиент за съответния сървър
   - натоварването на процесора от самия интерфейс (наследство от първата версия, предназначена за игрална конзола), но този проблем е засегнат и минимизиран във версия 11.0 Eden и по-новите

Други:


Изходният код на Kodi е отворен и достъпен за всеки, включително и компании желаещи да създават подобни (дори и комерсиални) продукти - а те създават. Части от Kodi са залегнали в продукти със сходна функционалност, някои от които са 9×9 Player, Boxee, Plex, MediaPortal и др.
Тук трябва да споменем и OpenElec - некомерсиален продукт, който ползва кода на Kodi за да създаде една минимална, лека и бърза операционна система изградена около Kodi с една единствена цел - да позволи на всеки разполагащ с компютър да го превърне в мултимедиен център за не повече от 15 минути.

Можете да изтеглите Kodi от тук.

Едно визуално модче за това как да се свърже LCD kъм PC-то

За съжаление повечето от модове няма никаква полза. Те са само за украшение.Това е един практичен мод.

Ето и как да сглобим дисплея. Ще ни трябва: LPT кабел, LCD дисплей (16х2 или 20х4), поялник и тинол. Това е всичко.

Първо трябва да се отворят двата края на кабелите.

Разпояваме кабелите.

Отляво надясно: 16,15,1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14

Трябва да изглежда подобно на това:

Остава да го включим в компютъра

За да изписвате, каквото желаете, задължително обаче ви трябват драйвери. Можете да намерите всичко, което ви трябва на този адрес: LCD Smartie.

 

Много е неприятно, когато лаптопът спре да работи в най-неподходящия момент заради свършила батерия. В тази връзка Intel споделя няколко препоръки, който ще удължат времето за работа на устройствата от батерия. Съветите са разделени на три групи – грижа за батерията, методи за намаляване на консумацията и начини за максимално запазване на заряда при работа.

 


Грижа за батерията

Днес всички съвременни ноутбуци и нетбуци са снабдени с литий-йонни батерии. Наред с множеството си преимущества пред батериите от другите типове, те имат и редица особености, които трябва да се имат предвид при използване, за да се съхрани за по-дълго време номиналният капацитет на акумулатора.
Литий-йонните батерии са чувствителни към околната температура. Те не могат да се използват при температура по-ниска от нулата – това значително намалява капацитета им.
Макар литий-йонните батерии да не страдат от „ефекта на паметта“, те все пак трябва редовно да се „тренират“ - веднъж на 2-3 седмици да се разреждат бързо докрай и след това да се зареждат. В някои ноутбуци за тази цел е реализирана функция за калибриране, достъпна в BIOS. Ако такава опция няма, аналогична операция може да се направи с подръчни средства – спрете функциите за енергоспестяване и максимално натоварете компютъра до самостоятелното му изключване.
При постоянна работа с мрежово захранване (220 V), има смисъл да махнете батерията от лаптопа. Заредете я докрай, свалете я и я сложете в полиетиленов плик в хладилника, в отделение с температура над нулата. Естествено, трябва да имате предвид, че в този случай ще загубите данни ако токът спре.
Контактите на батерията могат да се окислят, а даже най-тънкия окисен слой може да намали времето за автономна работа. Затова Intel препоръчва да се почистват контактите на батерията веднъж на 2-3 месеца. За съжаление компанията не казва как най-добре да се направи такова почистване. При всички случаи обаче не използвайте шкурка – най-добре е да използвате „народния“ метод с ученическа гумичка.

Минимизация на консумацията на енергия:

Освен капацитетът на батерията, на времето за автономна работа на лаптопа влияе и неговата консумация. Тя е породена от няколко фактора – хардуерни особености на компютъра, софтуер и настройка на самата система. В хардуера трябва да се вгледате още при самата покупка. Когато изисканията за максимално време за работа от батерия са критично важни, трябва да обърнете внимание на устройствата с икономични и свръхикономични процесори. Intel напомня, че евтините конфигурации с процесори Celeron икономисват пари, но не осигуряват дълга работа на батерията. Освен това, оперативната памет с по-голям обем също спестява някои операции на операционната система, а съответно и излишните разходи за ток. Допълнително време за работа може да се спечели от избора на оптималната операционна система. По неофициални данни, портативните компютри с Windows 7 работят с 20-30 минути по-дълго с едно зареждане на батерията, в сравнение с компютрите, работещи с Windows XP или Windows Vista/7. Във всеки случай, препоръчва се операционната система редовно да се обновява. И още една важна стъпка – редовната дефрагментация на твърдия диск. Ако тя се прави не по-рядко от на 2-3 месеца, може не само да се ускори работата на системата, но и да се икономиса зарядът на батерията за сметка на оптимизацията на работата на твърдия диск.

Удължаване на времето за работа от батерия

Изброените по-горе мерки могат да се нарекат предварителни, но има и начини, позволяващи да се запази зарядът на батерията непосредствено по време на работа.
При преход към автономно захранване, трябва да се убедите, че е избрана подходящата схема за управление на захранването.
Важно е да спазвате температурния режим – лаптопът трябва да е поставен на твърда повърхност, за да се осигури достъп на въздух до вентилационните отвори.
Забележимо се спестява енергия, като се изключат устройствата, които не се използват в момента (например, мрежовата карта или Bluetooth).
Препоръчва се да се зададе минимално достатъчната яркост на дисплея и сила на звука.
По възможност изключете резидентните програми, индексацията на дисковете и други аналогични процеси, протичащи във фонов режим.
Трябва да се избягва използването на оптичното устройство, да не се инсталират нови приложения и ако е възможно, да не се стартират множество програми едновременно.
При прекъсване на работата е полезно да изключите дисплея, при средни прекъсвания (над 10-15 минути) се възползвайте от спящия режим (Sleep), а над 20 минути – от режима хибернация.

В тази статия е обяснено как да си направим инфрачервен порт за компютъра, който можем да ползваме за прехвърляне на данни към GSM.

Обяснения
Всяко събитие води до поредица от различни последствия.Всичко започна когато си смених мобилния телефон. Телефон Siemens S65 имаше вграден инфрачервен порт, а компютъра ми не.Да отида и да си купя готов инрачервен порт от магазина беше прекалено лесно.Да го купя, да го включа и какво? А каде присъстват ръцете?Bеше взето решение да си направя собственоръчно инфрачервен порт за компютъра.След изучаването на дънната си платка, намерих пинове за свързването на инфрачервен порт. После в интернет бързо намерих схеми за инфрачервен порт.След това беше необходимо да видя какъв приемник има в моя град. Намерих микросхемата TFDS4500 която ми струваше около 2$. При положение че готов порт на основата на този приемник струва 11$-12$
А ето и описание на тази микросхема, както и схема за свързването и:

 

и нужните компоненти

И така на нас ще ни трябват:

- 1 бр трансивер TFDS4500
- 2 кондензатора и 2 резистора
- парче универсална платка
- кабел с 4 проводника
- парче термосвиваем шлаух
- поялник и тенол
- подходящ конектор за връзка към дъното

Към едната страна на кабела запояваме конектора, и проследяваме кой цвят от проводниците на кой сигнал съответства.
За да разберем какъв е pinout-a на IR порта на дъното е необходимо да погледнем в книжката към него. Най-често разположението е следното:

+5V  празно  Rx  Tx  GND

Но утвърден стандарт няма и поради тази причина погледнете в книжката към дъното си!
На другия край на кабела запояваме универсалната платка с разположените по нея елементи от схемата

 

 

А от другата страна на платката, с помощта на проводници съединяваме елементите по схемата.

 

 

След като всичко е запоено, още веднъж, проверяваме много внимателно дали всичко е свързано правилно!И така нашият инфрачервен порт е готов. Остава само да го включим и пробваме. След включването на порта към дъното е необходимо да съобщим на BIOS-a за наличието на ИЧ порт.
За различните биоси това става по различен начин,но в общи линии е това: Chipset Features Setup/Serial Port Mode/(обикновенно следва "normal" което вие трябва да промените на "IrDA"). Ако под този ред има и duplex mode,то след него трябва да поставите "full". След включването на компютъра, windows-а сам ще открие ИЧ порт и ще зададе стандартни драйвъри за него.

В този си вид инфрачервения порт дълго се въртя около кутията ми. Но използването му по този начин е меко казано неудобно, поради възможността от физическа повреда по схемата.Затова реших да го вградя в кутията си.

На предния панел на моята кутия имаше USB-та, които бяха прикрити от капачка.

 

 

Идеално място за разполагането на ИЧ порт.

За неговият монтаж използвах:

- дрелка с 3мм бургия
- горещ силикон (и пистолет за него)
- парче червен плексиглас

В корпуса изрязах отвор , през който да минава светлина към приемника.

 

 

След това с помощта на горещия силикон, закрепих платката зад отвора който бях изрязал.

 

 

От червен плексиглас изрязах квадрат с подходящите размери и го закрепих с 3мм винт към кутията.

 

 

Кабела от порта го прокарах заедно с кабелите от USB-тата и го включих към пиновете на дъното.

 

 

И така всичко е готово, затворих кутията, пуснах компютъра, пуснах и инфрачервения порт от телефона и го оставих в работно положение.

 

 

Компютъра от първият път намери телефона и съобщи че е в готовност да приема-изпраща данни.