1. Как работи плазменият панел

     Изненадващо е, но тази технология не е толкова нова. Изследването на плазмените дисплеи е започнало още през 1960 г. в САЩ. Първият прототип на такъв продукт е създаден през 1964 г., като е представлявал матрица от 4х4 пиксела, излъчващи монохромна синя светлина. През 1967 г. матрицата нараства до 16х16 пиксела и светлината вече е бледочервена. Разбира се, от новата технология се заинтересуват гигантите IBM, NEC, Fujitsu и Matsushita. Липсата на пазари за такава продукция обаче замразява развитието на технологията за дълго време. Изследванията продължават най-вече в Япония, където в началото на 90-те години на миналия век се появяват първите комерсиални продукти.
     Принципът на действие на плазмените дисплеи се състои в следното. Всеки субпиксел е микроскопична флуоресцентна лампа, която излъчва само един от трите основни цвята. Чрез промяна на интензитета на светлината на субпикселите се постигат нюанси на възпроизвежданите цветове. При плазмените екрани се използва благороден газ (например аргон), затворен в определен обем. На всеки от краищата на това тяло има електроди, посредством които се подава високо напрежение (няколкостотин волта). Така газът преминава в плазмено състояние, т.е. налични са еднакъв брой свободни електрони и положителни йони. В резултат на приложеното напрежение се формира поток на електроните към положителния електрод и на йоните към отрицателния. При сблъскването на атомите последните получават енергия, благодарение на която електроните им преминават на по-високо енергийно ниво. При връщане към стандартните им орбити се отделят фотони или казано с други думи — светлина. Така светлината е резултат от движението на плазмата под въздействието на силно електрическо поле. Тази светлина обаче не е видима, а е ултравиолетова, затова стените на телата, в които е затворена плазмата, се покриват със специален прах (фосфор), който реагира на ултравиолетови лъчи и на свой ред излъчва бяла светлина. В това отношение плазмените дисплеи до известна степен приличат на конвенционалните кинескопи.
     Основното предизвикателство пред производителите на плазмени екрани е да създадат матрица от няколко милиона субпиксела, всеки от които има размери 200х200х100 микрона. На дисплей с резолюция 1280х780 пиксела има около три милиона субпиксела с шест милиона електрода, които да ги управляват. Разбира се, няма как да бъдат прекарани и шест милиона проводника, така че управлението се осъществява чрез хоризонтални и вертикални линии за всеки ред и колона от матрицата.
     Едно от основните предимства на плазмените дисплеи в сравнение с LCD и CRT е възможността за изобразяване на по-широк цветен спектър. Друго качество на плазмите е големият им ъгъл на видимост, особено в сравнение с LCD технологията. Контрастът при плазмените екрани е на нивото на най-добрите CRT телевизори, защото при първите може да се постигне наситено черно — черните пиксели изобщо не излъчват светлина за разлика от аналогичния случай при LCD пикселите. Високата яркост също е една от силните страни на плазмите. Не на последно място, тези дисплеи могат да бъдат с много голям диагонал при запазване на малка дебелина.
     Сред недостатъците на плазмените дисплеи са големите по размери пиксели — на практика е проблем да бъде постигнат размер, по-малък от 0,5-0,6 мм. Минималният размер на един такъв екран е 32" или 82 см и единственият начин за увеличаване на резолюцията е чрез увеличаване на диагонала. Освен това гледането на плазмен екран от сравнително близко разстояние не е препоръчително заради наличието на трептене, породено от начина на функциониране на самия дисплей. При определени обстоятелства плазмите могат да „прогарят“ подобно на CRT мониторите, на които дълго време е било показвано едно и също изображение. Казано с други думи, тези дисплеи стареят с времето и имат относително малко (за момента) време на живот на пикселите — между 5 и 10 години при няколко часа на ден употреба и постепенно губят качествата си. Оптичните свойства на пикселите след този период се влошават и изображението става бледо и неконтрастно. Освен това поради използването на високо напрежение консумацията им е доста висока — от порядъка на 250W за 42-инчов модел.

2. Основни характеристики на PDP като цифров дисплей

     Тук ще разгледаме основните характеристики на плазмените дисплеи, на които си струва да обърнете внимание.

Диагонал, резолюция
     Диагоналът на плазмените дисплеи варира в диапазона от 32 до 103 инча. Най-продавани по принцип са телевизорите с диагонал 42 инча и резолюция 853x480 точки. Тази резолюция се нарича EDTV (Extended Definition Television) или „телевизия с увеличена разделителна способност“. Тези устройства са подходящ избор, тъй като телевизията с висока резолюция (High Definition TV – HDTV) все още не е широко разпространена. Но HDTV телевизорите са по-съвършени, още повече, че вече могат да се купят филми с формат HD DVD.

   Когато купувате HDTV телевизор, обърнете внимание на формата на поддържания сигнал. Най-разпространеният е 1080i, тоест, 1080 реда с редуване през ред. Редуването през ред не е много подходящо, тъй като се забелязват назъбвания по края на обектите, но този недостатък се компенсира от високата резолюция. Поддръжката на по-съвършения формат 1080p с прогресивна развивка за сега се среща само в много скъпите телевизори от последно поколение. Съществува и алтернативният формат 1080i – това е 720p с по-малка резолюция, но с “изкуствена” прогресивна развивка. С невъоръжено око трудно могат да се намери разлика между двете картини, така, че ако останалите характеристики са идентични, 1080i е за предпочитане. Впрочем, много телевизори поддържат едновременно 720p и 1080i, затова не би трябвало да имате проблеми с избора.
     Технологично така се получи, че качеството на изображението на панела в немалка степен зависи от разнообразните програмни хитринки. Всеки производител си има собствени и само нормалното им функциониране определя всички видими разлики в картините на два телевизора от различни марки, но еднакви по цена. Все пак, не трябва да се избира плазмен телевизор по количеството такива технологии – най-добре се вгледайте в качеството на тяхната работа – във всеки магазин можете да прекарате колкото си искате време.
     По отношение на диагонала имайте предвид, че колкото той е по-голям, толкова от по-далеч трябва да го гледате. В случая с 42 инчовите телевизори, диванът ви трябва да се намира на не по-малко от три метра разстояние. Можете да го гледате и от по-близо, но особеностите на формиране на изображението на екрана ще ви дразнят и ще ви пречат да гледате комфортно телевизия.

Съотношение на страните
     Всички плазмени телевизори са със съотношение на страните 16:9. Стандартната телевизионна картина 4:3 на такъв телевизор ще се гледа нормално – просто неизползваната площ отстрани на изображението ще бъде залята в черно или сиво в зависимост от настройките на телевизора. Разбира се, можете да пробвате да разтеглите изображението на целия екран, но резултат по правило е отвратителен.

Яркост
     Съществуват две характеристики на дисплея, свързани с яркостта – яркост на панела и яркост на целия телевизор. Яркостта на панела не може да се оцени в крайния продукт, тъй като пред него винаги има светлинен филтър. Яркостта на телевизора – това е наблюдаваната яркост на екрана след преминаване на светлината през филтъра. На практика, тази яркост никога не е повече от половината от яркостта на панела. Но в характеристиките на телевизора се посочва именно началната яркост, която вие никога няма да видите – просто маркетингов трик.
     И още една игра с цифрите в спецификациите. С цел защита на панела, осветеността се намалява пропорционално на осветената площ. Тоест, ако в характеристиките яркостта е 3000 кд/м2, знайте че тя е получена само при малка площ,например когато на черен фон са показани няколко бели букви. Ако инвертираме тази картина (черни букви на бял фон), ще получим около 300 кд/м2.

Контраст
     С този показател също са свързани две характеристики – контраст при липса на околна светлина и на светло. Значението, показвано в повечето спецификации е контрастът, измерен в тъмна стая. По този начин, в зависимост от осветлението, контрастът може да спадне от 3000:1 до 100:1.

Интерфейсни конектори
     SCART – количеството на тези букси може да достига до три. Тези конектори в миналото се считаха за най-съвършени, докато не се появи HDMI. Чрез SCART едновременно се подават аналогов видеосигнал и стереозвук.
     HDMI - някои го наричат еволюционен наследник на SCART. Чрез HDMI може да се предава HD сигнал с резолюция 1080p заедно с 8-канален звук. Благодарение на високата пропускателна способност и миниатюрните размери, HDMI вече се поддържа от някои видеокамери и DVD плейъри. Panasonic пък предлага плазмени панели с дистанционно управление, включващо функцията HDAVI Control. Тя позволява да се управлява не само телевизорът, но и друга техника, включена към него чрез HDMI.
     VGA – това е обикновен компютърен аналогов конектор. Чрез него към плазмения телевизор може да се включи РС.
     DVI-I – Цифров интерфейс за включване на компютър, но освен него се среща и друга техника, работеща чрез DVI-I.
     S-Video – най-често се използва за включване на DVD плейър, игрови конзоли и в редки случаи, компютър. Осигурява добро качество на изображението.
     Компонентен видеоинтерфейс – интерфейс за предаване на аналогов сигнал, всяка от съставните на който върви по отделен кабел. По тази причина, компонентният сигнал е най-качественият от всички аналогови. За предаване на звука се използват аналогични RCA конектори и кабели – всеки канал със свой кабел.
     Композитен видеоинтерфейс (с един RCA конектор) – обратно на компонентния осигурява най-лошо качество на предавания сигнал. Използва един кабел и като резултат, възможни са загуба на цвят и контраст.

Какво означават буквите “i” и “p” след 720p и 1080i
     Символът “i” след параметрите на разделителната способност идва от interlaced и означава, че екранната развивка е презредова, т.е. на първия пас се визуализират половината от линиите, а другата половина остават за следващия пас. Тъй целият процес протича достатъчно бързо (честота на опресняване 60Hz означава че се извършват по 60 паса в секунда) човешкото око възприема картината като едно цяло, но на практика пълният кадър се сглобява два пъти по бавно, т.е. при честота 60Hz имаме 30 пълни кадъра в секунда. Означението “p” идва от “progressive” т.е. в случая развивката е поредова (често означавано в продуктовите каталози на български като “прогресивно сканиране”). В този режим информацията за линиите се изпраща последователно към екрана, т.е. линиите се визуализират една след друга на всеки пас. В резултат на това изходното изображение е по-стабилно и по-качествено.

Кой режим е по-добър – 1080i или 720p
     На практика в режим 1080i (1920 х 1080) на екрана се появяват 2 милиона пиксела 30 пъти в секунда, а в режим 720p (1280 x 720) те съответно са 1 милион, но се обновяват 60 пъти в секунда. Някои хора предпочитат 720p заради по-стабилната картина. Други залитат по посока на високата резолюция на 1080i. В крайна сметка, изборът опира и до чисто субективното усещане, което картината оставя у зрителя. Сравнете образа при двата различни режима и преценете кой вариант ви удовлетворява повече. Двата режима ще продължат да съществуват успоредно още дълги години и съвместимостта на бъдещото HDTV оборудване с тях е гарантирана, така че не бива да се притеснявате за инвестициите си в скъп телевизор. Те няма да отидат на вятъра, след като единият формат изчезне за сметка на другия, тъй като такова нещо просто не се предвижда в обозримо бъдеще.

Акустична система
     Не трябва да си правите илюзии, че вградените в телевизора говорители ще звучат добре. Даже ако производителят е използвал различни подобряващи технологии, звукът на плазмата ще е добър само за слушане на новините. За да се насладите на истински звук, използвайте качествени външни колони.

Консумация на енергия
     Консумацията на плазмения телевизор зависи от показваната картина, затова не се плашете, ако ви кажат, че 42-инчовият модел консумира 360 W енергия. Нивото, посочено в спецификациите отразява максималната консумация. При напълно бял екран, плазмата ще консумира вече 280 W, а при напълно черен – 160 W.

В заключение

     Бих искал да дам няколко съвета, които ми се струват полезни. Най-главният – внимателно проверявайте панела за дефектни (“бити”) пиксели, по-точно точки, които постоянно светят с един и същ цвят. Ако откриете такива, поискайте замяна на телевизора тъй като наличието им се счита за недопустимо, независимо от тяхното количество. Не позволявайте на търговците да ви излъжат – до пет „бити“ пиксела по принцип се допускат само за LCD екраните, и то не от високия клас.

3. Интерфейси за свързване на (PDP) към външни устройства

     Все още доминираща роля имат устройствата, които генерират аналогови видео сигнали и PDP трябва да работи с голяма част от съществуващите формати. Аналоговите видео плейъри и камери работят с формати VHS, чийто видео сигнал е композитен или с S-VHS , който е двукомпонентен (Y/C).
     Аналоговите сателитни рисивъри, Set Top Box (STB) и DVD имат изходи за аналогов, композитен телевизионен сигнал в основна лента (base-band) . Съществуват и три основни формата за аналогова телевизия : PAL, NTSC и SECAM. PDP трябва да има предвиден вход за тези сигнали и възможност да ги обработва.
     За да бъде съвместим с компютърните видео контролери, в PDP се включва аналогов RGB вход по PC стандарта. Разделителната способност на сигналите от видео картите варира от VGA (640 х 480) до SXGA (1280 х 1024). Графика със съществуващите видове разолюции е показана на фиг. 1-2.

фиг. 1-2 Видове формати за разделителна способност.

     Във STB сигналите от цифровата телевизия – Digital TV (DTV) се преобразуват в аналогов RGB сигнал. Съществуват 36 различни формата в дигиталната телевизия в зависимост от разделителната способност и честотата на опресняване, без да се има в предвид вида на развивката (презредова или прогресивна). Различните комбинации са показани на таблица 1-3.

таблица 1-3 формати за цифрова телевизия

     В DTV са се утвърдили основно форматите с 480р (480 реда при прогресивна развивка), 720р и 1080i (1080 реда с презредова развивка). RGB сигналите от STB се предават по същия интерфейс, както компютърните видео сиганли.
     За контрол на входните RGB сигнали е подходящо да се използва сериен порт RS-232, който е съвместим и широко използван в персоналните компютри.
     DVD и STB използват интерфейс за компонентен видео сигнал : Y, Pb/Cb, Pr/Cr . DVD сигналите са с разделителна способност 480р или 480i . От STB по този интерфейс се предават сигналите от DTV, които могат да са с посочените по-горе параметри. PDP трябва да притежават и такъв вход.

4. Основни преимущества и недостатъци на плазмените пред LCD дисплеи.

Наближаващото европейско първенство по футбол пък несъмнено си е добър повод за покупката на нова HD техника, преди да започнете да инвестирате в летни отпуски, почивки и т.н.
     Затова тук ще разгледам осем 50 и 52 инчови телевизора от последно поколение, които дават добра представа за това какво се предлага на пазара днес (б.р. - макар че, за съжаление, не всички от цитираните модели могат да се намерят у нас). Тестовете показват любопитни неща - например моделът Vizio GV52LF е напълно сравним по възможности и качество на изображението със значително по-скъпите модели, например Sony Bravia KDL-52BR4. Комбинацията от високо качество при цена почти 40 % по-ниска, Vizio заема второ място в нашия обзор след Samsung FP-T5084. Последният малко отстъпва по качество на картината, но предлага възможности, които обикновено струват значително по-скъпо.
А) Преимущества:

    • Голям диагонал. Производството на LCD екрани с голям диагонал е много скъпо и затова е икономически неизгодно. При плазмените панели е точно обратното.

 

    • Панелът не трепти. Не трепти, което означава, че не изморява очите, за разлика от обикновените ЕЛТ телевизори с честота на обновяване 50 Hz.

 

    • По-добро цветопредаване. Съвременните плазмени телевизори могат да показват 29 милиарда цветови оттенъка. Това е и едно от основните преимущества на плазмата.

 

    • Голям обзорен ъгъл. Клетките на плазмения дисплей светят сами, те нямат нужда от „щори“ както в LCD екраните, регулиращи количеството преминаваща светлина. По тази причина, обзорният ъгъл на плазменият панел е почти 180 градуса във всички направления.

 

    • Време за реакция. Времето за реакция на плазмата е аналогично на ЕЛТ, тоест много по-малка от който и да e LCD дисплей.

 

    • Яркост и контраст. Контрастът на плазмения екран е значително по-голяма, отколкото при LCD – в един съвременен телевизор той може да достига 10 000:1. Яркостта на плазмата е абсолютно равномерна, тъй като пикселите светят самостоятелно.

 

    • Компактни размери: Средностатистическият плазмен панел не е по-дебел от 10 см. Той лесно може да бъде закрепен на стената чрез специална поставка.

 

Б) Недостатъци:

    • Остатъчно светене. Ефектът на остатъчното светене е характерен само за плазмените дисплеи. То е свързано с факта, че редовно активираният газ излъчва повече ултравиолетова светлина. Неравномерност в нивата на яркостта възниква когато времето за използване на различните клетки от момента на включване се различава значително. По просто казано, ако дълго време гледате един и същи канал, то неговото лого в ъгъла ще се показва известно време и след превключване на друг канал. Производителите на дисплеи се борят с този недостатък както могат – с помощта на скрийнсейвъри и други хитри технологии.

 

    • Деградация на луминифора. Това е същият процес, който се наблюдава и при обикновените ЕЛТ телевизори. Времето на живот на панела се изчислява до намаляване на яркостта наполовина. За плазмите от последно поколение – около 60 000 часа.

 

    • Зърнистост. Евтините плазмени телевизори без поддръжка на HD стандарт страдат от този ефект най-много. Обръщайте на него внимание при избор на евтин модел. Ако картината на харесалия ви модел е зърниста, по-добре отложете покупката докато съберете пари за модел от по-висок клас.

 

    • Шум. Голяма част от произвежданите сега плазмени панели имат вентилатори за охлаждане. Имайте предвид това, когато купувате телевизор – ако шумът ви дразни, огледайте се за друг модел.

 

5. Извод

     Определено е трудно да се направи избор между плазмен и течнокристален (LCD) телевизор. И двете технологии са актуални и имат своите плюсове и минуси. В основата на плазмената технология е фосфорът. Всеки пиксел е направен от три фосфора – червен, син и зелен. Те отделят светлина в момента, в който през тях премине електронна дъга. Интензивността на лъча определя количеството на отделената светлина. LCD технология, от друга страна, използва милиони кристали, които са разположени между две успоредни прозрачни плоскости, зад които е източникът на флуоресцентна светлина. С помощта на филтри се генерира цветът. Кои са основните разлики, които ще ви ориентират в избора на един от двата типа телевизори:

Размерът
     Размерът е един от основните показатели за сравнение между плазмените и LCD телевизорите. Разлика има и тя е в полза на плазмените. При тях може да се достигне до наистина впечатляващи размери. Наскоро Panasonic обяви, че пуска плазмен телевизор с невероятния размер от 103 инча. Размерите на плазмените телевизори обикновено се движат в диапазона от 32 до 63 инча, докато тези на LCD-тата - от 15 до 45 инча. Така че, ако търсите много голям екран, трябва да се насочите към плазмените телевизори.

Зрителен ъгъл
     При плазмените телевизори проблем със зрителния ъгъл не съществува, но и при повечето LCD все още това е слабо място. Зрителният ъгъл всъщност означава под точно какъв ъгъл може да бъде наблюдаван екрана, без да има промени в цветовете. В последно време се наблюдава тенденция за изчезване на проблема, свързан със зрителния ъгъл, и при LCD екраните.

Честота на опресняване
     Това е показател, доста важен за LCD телевизорите/мониторите. Той характеризира времето, което е необходимо на пиксела да превключи от напълно бяло до напълно черно състояние и обратно (напоследък производителите вече говорят за преминаване от сиво в сиво). Колкото по- малко време е необходимо за опресняване на пикселите, толкова по-добре. С една дума, за да може да наблюдавате бързо развиващи се картини, е хубаво пикселите да реагират бързо, за да няма замазване на картината. При плазмата не съществува такъв проблем, тя се справя толкова добре, колкото и CRT мониторите. Така че, имаме превес на плазмата и в тази категория.

Яркост и контраст
     Плазмените телевизори могат да се похвалят с по-добра яркост и контраст при идеални условия, т.е. при липсата на обкръжаваща светлина, когато се вижда истинското предимство на технологията. Като цяло и двата типа телевизори ще отговорят на очакванията ви за яркост. Но в реални условия, т.е. при ситуация с наличие на обкръжаваща светлина, LCD изглеждат по-ярки.

Дефекти
     При плазмените телевизори след време върху екрана се прогарят силуети на статични изображения, които оставят изображение "призрак". Благодарение на технологии, като pixel orbitor, този проблем е драстично намален.

Като цяло ще останете доволни от качеството на картината и при двата типа телевизори, така че изборът може да е напълно субективен... "