Преди да започнем инсталацията трябва да сме сигурни, че вашия компютър покрива минималните изисквания за хардуер на Windows 7.

Препоръчителните системни изисквания за Windows 7 както следва:

* 1 GHz 32-bit (x86) или 64-bit (x64) процесор
* 1 GB системна памет - РАМ за 32-bit (x86) битовата версия и 2 GB системна памет - РАМ за 64-bit (x64) битовата версия
* 16 GB свободно дисково пространство за 32-bit (x86) битовата версия и 20 GB свободно дисково пространство за 64-bit (x64) битовата версия
* DVD устройство
* Видео карта с поддръжка на DirectX 9 и архитектура на драйвера WDDM 1.0 или по-нова

Процес на инсталиране на Windows 7

1. Поставете инсталационния диск на Windows 7 в DVD устройството или USB flash донгъл и рестартирайте компютъра.

Забележка: повечето конфигурации по подразбиране са настроени да търсят за операционни системи и в оптичните устройства, но ако по някаква причина тази опция е изключена, ще трябва да я активирате в BIOS-а. Ако не знаете как точно става това и къде да се ровите, вижте съответното описание в края на темата.

2. При засичането на boot запис от оптичното устройство трябва да ви се изведе следния надпис:

Тук се иска от вас да натиснете кой да е клавиш на клавиатурата, за да се стартира инсталацията. Надписът се задържа около 4 секунди и ако не реагирате през това време, компютърът продължава с търсене на буут запис от другите устройства, които са зададени в BIOS-а. Ако имате инсталирана операционна система (и искате да направите преинсталация), то ще се зареди именно тя. Ако нямате никаква операционна система, ще ви се изведе съобщение за грешка, че няма никъде boot запис. При пропускане на 4-те секунди, просто рестартирайте компютъра и опитайте отново.

3. След като се задейства инсталацията се появява следния екран:

Тук инсталаторът зарежда необходимите файлове за подготовка на инсталацията.

3.1 Зареждане на инсталацията:

Следва нормалният екран на зареждане на Windows 7.

4. Първа фаза на инсталацията:

Това е началният екран на инсталацията. От Language to install може да изберете езика, на който искате да бъде интерфейса на Windows (някои дискове имат по няколко езика, други само по един). Time and currency format всъщност са регионалните настройки и затова в нашия случай те трябва да са Bulgarian (Bulgaria). От Keyboard or input method може да изберете, коя ще е клавиатурната подредба по подразбиране. Тук съм избрал English (United States), като това може да се променили по-късно, след инсталацията на Windows и е въпрос на личен избор. След като сте готови, натискате Next

Забележка 1: По време на инсталацията са налични две клавиатурни подредби. Първата съвпада с избрания език на интерфейса на Windows. Втората е избраната в Keyboard or input method. Ако ви се наложи да променяте клавиатурни подредби по време на инсталацията това може да стане като използвате стандартната команда Alt+Shift

Забележка 2: Ако изберете за Keyboard or input method Bulgarian най-вероятно при стартиране на Windows, в момента, който трябва да въведете паролата, ще пишете на български. Това не се променя дори ако смените първия език на английски. Затова Ви препоръчвам при инсталирането да изберете English (United States), а след като инсталацията завърши, да добавите българския език.

Забележка 3: Всички версии на Windows 7 без Ultimate и Professional поддържат само по един език на интерфейса. След приключване на инсталацията дори на диска да сте имали няколко налични езика, ще можете да ползвате само този, който сте избрали по време на инсталацията.

4.1 След като натиснахме Next се появява следният екран:

Тук може да получим информация за това какво трябва да знаем, преди да инсталираме Windows 7 от линка What to know before installing Windows. Може да поправим инсталация на Windows 7 от Repair your computer. В този момент нас ни интересува само бутончето Install now, което и натискаме, за да продължим напред.

4.2 Тук трябва да изчакаме малко

4.3 Избор на изданието на Windows 7, което искате да инсталирате:

Изберете изданието, което сте закупили[/b] (и искате да инсталирате). След това можете да натиснете Next

Забележка: Задължително изберете изданието, за което имате сериен номер или което сте/ще закупили/закупите. Не е възможно серийният номер от едно издание да бъде използван на друго. Ако не изберете правилното издание, ще трябва да преинсталирате Windows 7

4.4 Приемане на лицензионното споразумение:

Това е лицензионното споразумение между Microsoft и вас. Ако искате може да го прочетете, но задължително трябва да се съгласите с него като сложите отметка пред I accept the license terms. След това трябва да натиснете Next

4.5 Избор на вида на инсталацията:

Тук може да изберете вида на инсталацията - Upgrade (Надграждане - от предишна версия на Windows до Windows 7) или Custom (По избор). Както виждате при мен опцията Upgrade не е налична, защото инсталирам на чисто. Въпреки това, мой съвет е винаги да инсталирате на чисто, чрез опцията Custom, за да избегнете евентуални проблеми, породени от Upgrade-a. Забележка: Ако ще използвате Custom инсталация, трябва да архивирате всички ваши файлове от дяла, върху който ще инсталирате Windows. Освен това ще загубите личните си настройки на Windows и инсталирания софтуер

4.6 Избор на дял, на който да се инсталира Windows 7:

Тук може да изберете дяла, на който искате да инсталирате Windows 7. Windows 7 се нуждае от минимум 16 ГБ дисково пространство за 32-битовата версия и минимум 20 ГБ за 64-битовата версия. Затова се уверете, че на дяла, на който искате да инсталирате Windows 7 имате достатъчно дисково пространство пространство. Съществуват няколко положения при определяне на това как да процедирате на тази стъпка

- Инсталирате Windows. Предполага се, че става въпрос за компютър, чиито твърд диск не е форматиран и/или не е разделен на дялове. За тази цел аз препоръчвам създаването на един системен диск от поне 16 ГБ за 32-битовата версия или 20 ГБ за 64-битовата версия (това е абсолютният, санитарен минимум, ако имате достатъчно място направете дяла от поне 20ГБ за 32-битовата и 25 ГБ за 64-битовата версия, дори и повече ако ще инсталирате много програми), на който ще бъдат разположена самата операционна система и програмите и друг диск(ове) за игри, музика и т.н. В този случай от неразпределеното дисково пространство се създават дяловете с избраните размери - винаги първо се създава системният диск (как се създават дялове вижте в точка 4.6.6), след което може да се форматират (виж точка 4.6.5). Ако не форматирате ръчно, инсталацията ще го направи автоматично. След като това е готово, избирате избрания за системен дял и продължавате четенето от точка 4.7
- Преинсталиране на Windows. В зависимост от това от коя версия на Windows преинсталирате, може да се окаже, че нямате достатъчно място на системния дял. Ако това не е така, просто форматирайте системния дял (как се форматира вижте в точка 4.6.5) и продължете да четенето от точка 4.7. Ако нямате достатъчно място са възможни няколко сценария
* Пълно изтриване на дяловете - изтриване на всички дялове (за изтриване на дял вижте 4.6.3) и изпълнение на инструкциите като при инсталиране на Windows
* Разширяване на системния дял. Трябва да изтриете един дял (за изтриване на дял вижте точка 4.6.3) и със създаденото неразпределено дисково пространство разширявате друг дял (за разширяването на дял вижте 4.6.4). Ако сте разполагали с повече от 3 дяла преди изтриването на един от тях (т.е. след изтриването ви остават 2 дяла) можете едната част от неразпределеното пространство да добавите към единия, а другата част към другия.

За разлика от Windows XP, Windows 7 разпознава доста от Sata/SCSI дисковете и затова най-вероятно няма да ви е необходимо да използвате допълнителни драйвери за разпознаване на вашия твърд диск. Ако всичките ви дискове са разпознати, може да пропуснете следващите 2 стъпки, те са предназначение за хора, които имат проблеми с разпознаването на твърдия диск от инсталацията на Windows 7

4.6.1 Зареждане на допълнителни драйвери за твърд диск:

За да заредите допълнителни драйвери за твърд диск, натиснете върху връзката Load Driver

4.6.1.1 Зареждане на допълнителни драйвери за твърд диск:

Отваря се следния прозорец, който ни подканва да сложим диск/дискета или флаш памет, която съдържа драйверите. Можете да посочите пътя до драйверите с бутона Browse и след това да натиснете ОК. След това в списъка би трябвало да се появи драйверът за вашето устройство. Изберете го, натиснете ОК и инсталацията трябва да продължи нормално

4.6.2 Показване на допълнителните настройки:

За да се отворят допълнителните настройки натиснете върху Drive Options (Advanced)

4.6.2.1 Допълнителните настройки:

Разширените опции позволяват достъпа до някои настройки, които биха ни били от полза, в следващите точки, те ще бъдат разгледани поотделно

4.6.3 Изтриване на дял:

Тази опция ни позволява да изтрием дял. Това може да го направим, ако имаме нужда от допълнително място, което да прехвърлим на друг дял. За да изтрием дял избираме дяла, след което натискаме Delete

4.6.3.1 Изтриване на дял - потвърждение:

Преди да бъде изтрит дяла, ще бъдем предупредени, че изтриването на дял води до загуба на цялата информация, която се намира на него. Трябва да натиснете ОК, за да продължите

4.6.4 Разширяване на дял:

Тази опция ни позволява да разширим (extend) дял за сметка на неразпределено пространство (unallocated space). Това се използва при необходимост от допълнително свободно дисково пространство. За да разширите дял изберете дяла, който искате да разширите и изберете Extend

4.6.4.1 Разширяване на дял:

В полето size трябва да въведете желаната големина на дяла. Минималния размер е размерът е размерът на самия дял, а максималният размерът на дяла плюс размера на неразпределеното пространство (unallocated space). След като изберете желания дял, натиснете Apply

4.6.4.2 Разширяване на дял - потвърждаване:

Появява се съобщение, че разширяването на дял е необратимо действие и то не може да бъде върнато по-късно. Съгласяваме се с ОК

4.6.5 Форматиране на дял:

Форматирането на дял позволява неговото използване, ако той не е бил форматиране или изтрива напълно неговото съдържание ако той е бил форматиран и се форматира на ново. За да форматирате дял, изберете дяла и натиснете бутона Format. Форматирането води до пълна загуба на намиращата се на дяла, който ще форматирате информация

4.6.5.1 Форматиране на дял - потвърждение:

Инсталацията ни предупреждава, че форматирането води до загуба на всички данни на дяла. Натискаме ОК, за да продължим.

4.6.6 Създаване на нов дял:

За да създадете нов дял, натиснете бутона New.

4.6.6.1 Създаване на нов дял - избор на големина:

В полето Size определете желания размер на дяла. Размерът на дяла зависи от неразпределеното пространство, което имате на вашия диск. Потвърдете с Apply.

4.6.6.2 Създаване на нов дял - автоматично създаване на допълнителни дялове:

Windows ни предупреждава, че може да е необходимо автоматично да се създадат допълнителни системи дялове, за правилната работа на операционната система. Потвърдете с ОК.

4.7 Дяловете са създадени - продължаване на инсталацията:

След като сме създали желания/желаните дял/дялове, може да продължим инсталацията като изберем желания системен дял и натиснем Next.

4.8 Започване на самата инсталация:

Тук не се налага потребителска намеса, а самият процес отнема известно време.

4.9 Приключване на първия етап на инсталацията - рестартиране:

Системата ще се рестартира автоматично след 10 секунди, може да я рестартирате и ръчно, като натиснете Restart Now

5. След рестартирането отново се появява подканата за boot-ване от оптичното устройство:

Този път не пипайте нищо по клавиатурата

5.1 След като се задейства инсталацията се появява отново следния екран:

Тук инсталаторът отново зарежда необходимите файлове за подготовка на инсталацията.

5.2 Повторно зареждане на инсталацията:

Следва нормалния екран на зареждане на Windows 7.

5.3 И още чакане:

Не заспивайте само

5.4 И процесът на инсталиране продължава:

И още чакане. В зависимост от вашата система, може да има няколко рестартирания след тази стъпка, но обикновено следва само едно рестартиране

5.5 Край на процеса на инсталиране - рестартиране на системата:

Windows ни предупреждава, че системата ще бъде рестартирана

6 След рестартирането отново се появява подканата за boot-ване от оптичното устройство:

Този път не пипайте нищо по клавиатурата

6.1 Зареждане на Windows 7:

Следва нормалния екран на зареждане на Windows 7.

6.1.1 Подготовка на компютъра за първото стартиране на Windows:

Просто трябва да изчакате.

6.1.2 Проверка на бързодействието и функциите на видеокартата:

Windows оценява бързодействието и функциите на видеокартата.

6.2.1 Процесът на инсталиране е завършил - създаване на потребител и задаване на име на компютъра:

Тук може да изберете име за вашия потребител и име за вашия компютър. Забележете, че имате езикова лента в горния десен ъгъл, с чиято помощ може да променяте езика на въвеждане на текст. След като сте готови, натиснете Next.

6.2.2 Процесът на инсталиране е завършил - парола на потребителя:

Тук може да изберете парола (не е задължителна, но се препоръчва). След като сте готови, натиснете Next

6.2.3 Процесът на инсталиране е завършил - искане на сериен номер:

Въвеждането на сериен номер в Windows 7, не е задължително (Windows 7 може да работи 30 дни без сериен номер и/или активация, но след това трябва да бъде въведен такъв и/или инсталацията да бъде активирана).

6.2.3.1 Процесът на инсталиране е завършил - въвеждане на сериен номер:

Ако разполагате със сериен номер го въведете в полето (не се безпокойте за тиретата, те се въвеждат автоматично) и ако желаете може да оставите отметката за автоматично активиране на Windows (Automatically activate Windows when I'm online), но за тази цел ще трябва да разполагате с достъп до Интернет. Натиснете Next, за да продължите. След това може да пропуснете следващата стъпка, защото тя се отнасят за случаите, в които потребителят не въведе сериен номер

6.2.3.2 Процесът на инсталиране е завършил - без въвеждане на сериен номер:

Ако не разполагате със сериен номер или просто не искате да го въведете в този момент или просто не ви е под ръка, може да пропуснете въвеждането му. За целта натиснете Next, без да пишете нищо в полето.

6.2.4 Процесът на инсталиране е завършил - избор на начина за актуализиране на Windows:

Тук може да изберете как да се актуализира Windows. Първата опция, която се препоръчва от Microsoft инсталира всички важни и препоръчителни актуализации. Втората опция инсталира само актуализациите, които са насочени за подобряване на сигурността и важните актуализации. С третата опция може да вземете решение как да се актуализира Windows по-късно. След като сте готови, натиснете Next

6.2.5 Процесът на инсталиране е завършил - избор на час, дата и часова зона:

Тук може да изберете часа, датата и часовата зона. След като сте готови, натиснете Next

6.2.6 Процесът на инсталиране е завършил - избор на настройките за мрежа:

Ако не сте изключили мрежата, както беше препоръчано в началото на статията, тук ще можете да изберете каква е тя - домашна, служебна или публична. Щракнете върху вида на вашата мрежа. Next

6.2.6.1 Процесът на инсталиране е завършил - прилагане на настройките и свързване към мрежата:

Следва прилагане на мрежовите настройки и свързване към мрежата. Това ще отнеме известно време. Екранът ще се смени автоматично.

6.2.7 Процесът на инсталиране е завършил - финализиране на настройките:

С това процесът на инсталацията на Windows завърши, прозорецът ще се затвори сам.

6.2.8. Стартиране и зареждане на работния плот:

 

Стандартното стартиране и зареждане на работния плот, може да е малко по-бавно от обичайното.

С това инсталацията е завършена, честит нов Windows 7. Сега следва да инсталирате драйверите за вашите устройства и необходимите ви програми.

Инсталацията на операционните системи Windows Vista, Windows 8 и Windows 8.1 е аналогично на показаното по горе!

1. Как работи плазменият панел

     Изненадващо е, но тази технология не е толкова нова. Изследването на плазмените дисплеи е започнало още през 1960 г. в САЩ. Първият прототип на такъв продукт е създаден през 1964 г., като е представлявал матрица от 4х4 пиксела, излъчващи монохромна синя светлина. През 1967 г. матрицата нараства до 16х16 пиксела и светлината вече е бледочервена. Разбира се, от новата технология се заинтересуват гигантите IBM, NEC, Fujitsu и Matsushita. Липсата на пазари за такава продукция обаче замразява развитието на технологията за дълго време. Изследванията продължават най-вече в Япония, където в началото на 90-те години на миналия век се появяват първите комерсиални продукти.
     Принципът на действие на плазмените дисплеи се състои в следното. Всеки субпиксел е микроскопична флуоресцентна лампа, която излъчва само един от трите основни цвята. Чрез промяна на интензитета на светлината на субпикселите се постигат нюанси на възпроизвежданите цветове. При плазмените екрани се използва благороден газ (например аргон), затворен в определен обем. На всеки от краищата на това тяло има електроди, посредством които се подава високо напрежение (няколкостотин волта). Така газът преминава в плазмено състояние, т.е. налични са еднакъв брой свободни електрони и положителни йони. В резултат на приложеното напрежение се формира поток на електроните към положителния електрод и на йоните към отрицателния. При сблъскването на атомите последните получават енергия, благодарение на която електроните им преминават на по-високо енергийно ниво. При връщане към стандартните им орбити се отделят фотони или казано с други думи — светлина. Така светлината е резултат от движението на плазмата под въздействието на силно електрическо поле. Тази светлина обаче не е видима, а е ултравиолетова, затова стените на телата, в които е затворена плазмата, се покриват със специален прах (фосфор), който реагира на ултравиолетови лъчи и на свой ред излъчва бяла светлина. В това отношение плазмените дисплеи до известна степен приличат на конвенционалните кинескопи.
     Основното предизвикателство пред производителите на плазмени екрани е да създадат матрица от няколко милиона субпиксела, всеки от които има размери 200х200х100 микрона. На дисплей с резолюция 1280х780 пиксела има около три милиона субпиксела с шест милиона електрода, които да ги управляват. Разбира се, няма как да бъдат прекарани и шест милиона проводника, така че управлението се осъществява чрез хоризонтални и вертикални линии за всеки ред и колона от матрицата.
     Едно от основните предимства на плазмените дисплеи в сравнение с LCD и CRT е възможността за изобразяване на по-широк цветен спектър. Друго качество на плазмите е големият им ъгъл на видимост, особено в сравнение с LCD технологията. Контрастът при плазмените екрани е на нивото на най-добрите CRT телевизори, защото при първите може да се постигне наситено черно — черните пиксели изобщо не излъчват светлина за разлика от аналогичния случай при LCD пикселите. Високата яркост също е една от силните страни на плазмите. Не на последно място, тези дисплеи могат да бъдат с много голям диагонал при запазване на малка дебелина.
     Сред недостатъците на плазмените дисплеи са големите по размери пиксели — на практика е проблем да бъде постигнат размер, по-малък от 0,5-0,6 мм. Минималният размер на един такъв екран е 32" или 82 см и единственият начин за увеличаване на резолюцията е чрез увеличаване на диагонала. Освен това гледането на плазмен екран от сравнително близко разстояние не е препоръчително заради наличието на трептене, породено от начина на функциониране на самия дисплей. При определени обстоятелства плазмите могат да „прогарят“ подобно на CRT мониторите, на които дълго време е било показвано едно и също изображение. Казано с други думи, тези дисплеи стареят с времето и имат относително малко (за момента) време на живот на пикселите — между 5 и 10 години при няколко часа на ден употреба и постепенно губят качествата си. Оптичните свойства на пикселите след този период се влошават и изображението става бледо и неконтрастно. Освен това поради използването на високо напрежение консумацията им е доста висока — от порядъка на 250W за 42-инчов модел.

2. Основни характеристики на PDP като цифров дисплей

     Тук ще разгледаме основните характеристики на плазмените дисплеи, на които си струва да обърнете внимание.

Диагонал, резолюция
     Диагоналът на плазмените дисплеи варира в диапазона от 32 до 103 инча. Най-продавани по принцип са телевизорите с диагонал 42 инча и резолюция 853x480 точки. Тази резолюция се нарича EDTV (Extended Definition Television) или „телевизия с увеличена разделителна способност“. Тези устройства са подходящ избор, тъй като телевизията с висока резолюция (High Definition TV – HDTV) все още не е широко разпространена. Но HDTV телевизорите са по-съвършени, още повече, че вече могат да се купят филми с формат HD DVD.

   Когато купувате HDTV телевизор, обърнете внимание на формата на поддържания сигнал. Най-разпространеният е 1080i, тоест, 1080 реда с редуване през ред. Редуването през ред не е много подходящо, тъй като се забелязват назъбвания по края на обектите, но този недостатък се компенсира от високата резолюция. Поддръжката на по-съвършения формат 1080p с прогресивна развивка за сега се среща само в много скъпите телевизори от последно поколение. Съществува и алтернативният формат 1080i – това е 720p с по-малка резолюция, но с “изкуствена” прогресивна развивка. С невъоръжено око трудно могат да се намери разлика между двете картини, така, че ако останалите характеристики са идентични, 1080i е за предпочитане. Впрочем, много телевизори поддържат едновременно 720p и 1080i, затова не би трябвало да имате проблеми с избора.
     Технологично така се получи, че качеството на изображението на панела в немалка степен зависи от разнообразните програмни хитринки. Всеки производител си има собствени и само нормалното им функциониране определя всички видими разлики в картините на два телевизора от различни марки, но еднакви по цена. Все пак, не трябва да се избира плазмен телевизор по количеството такива технологии – най-добре се вгледайте в качеството на тяхната работа – във всеки магазин можете да прекарате колкото си искате време.
     По отношение на диагонала имайте предвид, че колкото той е по-голям, толкова от по-далеч трябва да го гледате. В случая с 42 инчовите телевизори, диванът ви трябва да се намира на не по-малко от три метра разстояние. Можете да го гледате и от по-близо, но особеностите на формиране на изображението на екрана ще ви дразнят и ще ви пречат да гледате комфортно телевизия.

Съотношение на страните
     Всички плазмени телевизори са със съотношение на страните 16:9. Стандартната телевизионна картина 4:3 на такъв телевизор ще се гледа нормално – просто неизползваната площ отстрани на изображението ще бъде залята в черно или сиво в зависимост от настройките на телевизора. Разбира се, можете да пробвате да разтеглите изображението на целия екран, но резултат по правило е отвратителен.

Яркост
     Съществуват две характеристики на дисплея, свързани с яркостта – яркост на панела и яркост на целия телевизор. Яркостта на панела не може да се оцени в крайния продукт, тъй като пред него винаги има светлинен филтър. Яркостта на телевизора – това е наблюдаваната яркост на екрана след преминаване на светлината през филтъра. На практика, тази яркост никога не е повече от половината от яркостта на панела. Но в характеристиките на телевизора се посочва именно началната яркост, която вие никога няма да видите – просто маркетингов трик.
     И още една игра с цифрите в спецификациите. С цел защита на панела, осветеността се намалява пропорционално на осветената площ. Тоест, ако в характеристиките яркостта е 3000 кд/м2, знайте че тя е получена само при малка площ,например когато на черен фон са показани няколко бели букви. Ако инвертираме тази картина (черни букви на бял фон), ще получим около 300 кд/м2.

Контраст
     С този показател също са свързани две характеристики – контраст при липса на околна светлина и на светло. Значението, показвано в повечето спецификации е контрастът, измерен в тъмна стая. По този начин, в зависимост от осветлението, контрастът може да спадне от 3000:1 до 100:1.

Интерфейсни конектори
     SCART – количеството на тези букси може да достига до три. Тези конектори в миналото се считаха за най-съвършени, докато не се появи HDMI. Чрез SCART едновременно се подават аналогов видеосигнал и стереозвук.
     HDMI - някои го наричат еволюционен наследник на SCART. Чрез HDMI може да се предава HD сигнал с резолюция 1080p заедно с 8-канален звук. Благодарение на високата пропускателна способност и миниатюрните размери, HDMI вече се поддържа от някои видеокамери и DVD плейъри. Panasonic пък предлага плазмени панели с дистанционно управление, включващо функцията HDAVI Control. Тя позволява да се управлява не само телевизорът, но и друга техника, включена към него чрез HDMI.
     VGA – това е обикновен компютърен аналогов конектор. Чрез него към плазмения телевизор може да се включи РС.
     DVI-I – Цифров интерфейс за включване на компютър, но освен него се среща и друга техника, работеща чрез DVI-I.
     S-Video – най-често се използва за включване на DVD плейър, игрови конзоли и в редки случаи, компютър. Осигурява добро качество на изображението.
     Компонентен видеоинтерфейс – интерфейс за предаване на аналогов сигнал, всяка от съставните на който върви по отделен кабел. По тази причина, компонентният сигнал е най-качественият от всички аналогови. За предаване на звука се използват аналогични RCA конектори и кабели – всеки канал със свой кабел.
     Композитен видеоинтерфейс (с един RCA конектор) – обратно на компонентния осигурява най-лошо качество на предавания сигнал. Използва един кабел и като резултат, възможни са загуба на цвят и контраст.

Какво означават буквите “i” и “p” след 720p и 1080i
     Символът “i” след параметрите на разделителната способност идва от interlaced и означава, че екранната развивка е презредова, т.е. на първия пас се визуализират половината от линиите, а другата половина остават за следващия пас. Тъй целият процес протича достатъчно бързо (честота на опресняване 60Hz означава че се извършват по 60 паса в секунда) човешкото око възприема картината като едно цяло, но на практика пълният кадър се сглобява два пъти по бавно, т.е. при честота 60Hz имаме 30 пълни кадъра в секунда. Означението “p” идва от “progressive” т.е. в случая развивката е поредова (често означавано в продуктовите каталози на български като “прогресивно сканиране”). В този режим информацията за линиите се изпраща последователно към екрана, т.е. линиите се визуализират една след друга на всеки пас. В резултат на това изходното изображение е по-стабилно и по-качествено.

Кой режим е по-добър – 1080i или 720p
     На практика в режим 1080i (1920 х 1080) на екрана се появяват 2 милиона пиксела 30 пъти в секунда, а в режим 720p (1280 x 720) те съответно са 1 милион, но се обновяват 60 пъти в секунда. Някои хора предпочитат 720p заради по-стабилната картина. Други залитат по посока на високата резолюция на 1080i. В крайна сметка, изборът опира и до чисто субективното усещане, което картината оставя у зрителя. Сравнете образа при двата различни режима и преценете кой вариант ви удовлетворява повече. Двата режима ще продължат да съществуват успоредно още дълги години и съвместимостта на бъдещото HDTV оборудване с тях е гарантирана, така че не бива да се притеснявате за инвестициите си в скъп телевизор. Те няма да отидат на вятъра, след като единият формат изчезне за сметка на другия, тъй като такова нещо просто не се предвижда в обозримо бъдеще.

Акустична система
     Не трябва да си правите илюзии, че вградените в телевизора говорители ще звучат добре. Даже ако производителят е използвал различни подобряващи технологии, звукът на плазмата ще е добър само за слушане на новините. За да се насладите на истински звук, използвайте качествени външни колони.

Консумация на енергия
     Консумацията на плазмения телевизор зависи от показваната картина, затова не се плашете, ако ви кажат, че 42-инчовият модел консумира 360 W енергия. Нивото, посочено в спецификациите отразява максималната консумация. При напълно бял екран, плазмата ще консумира вече 280 W, а при напълно черен – 160 W.

В заключение

     Бих искал да дам няколко съвета, които ми се струват полезни. Най-главният – внимателно проверявайте панела за дефектни (“бити”) пиксели, по-точно точки, които постоянно светят с един и същ цвят. Ако откриете такива, поискайте замяна на телевизора тъй като наличието им се счита за недопустимо, независимо от тяхното количество. Не позволявайте на търговците да ви излъжат – до пет „бити“ пиксела по принцип се допускат само за LCD екраните, и то не от високия клас.

3. Интерфейси за свързване на (PDP) към външни устройства

     Все още доминираща роля имат устройствата, които генерират аналогови видео сигнали и PDP трябва да работи с голяма част от съществуващите формати. Аналоговите видео плейъри и камери работят с формати VHS, чийто видео сигнал е композитен или с S-VHS , който е двукомпонентен (Y/C).
     Аналоговите сателитни рисивъри, Set Top Box (STB) и DVD имат изходи за аналогов, композитен телевизионен сигнал в основна лента (base-band) . Съществуват и три основни формата за аналогова телевизия : PAL, NTSC и SECAM. PDP трябва да има предвиден вход за тези сигнали и възможност да ги обработва.
     За да бъде съвместим с компютърните видео контролери, в PDP се включва аналогов RGB вход по PC стандарта. Разделителната способност на сигналите от видео картите варира от VGA (640 х 480) до SXGA (1280 х 1024). Графика със съществуващите видове разолюции е показана на фиг. 1-2.

фиг. 1-2 Видове формати за разделителна способност.

     Във STB сигналите от цифровата телевизия – Digital TV (DTV) се преобразуват в аналогов RGB сигнал. Съществуват 36 различни формата в дигиталната телевизия в зависимост от разделителната способност и честотата на опресняване, без да се има в предвид вида на развивката (презредова или прогресивна). Различните комбинации са показани на таблица 1-3.

таблица 1-3 формати за цифрова телевизия

     В DTV са се утвърдили основно форматите с 480р (480 реда при прогресивна развивка), 720р и 1080i (1080 реда с презредова развивка). RGB сигналите от STB се предават по същия интерфейс, както компютърните видео сиганли.
     За контрол на входните RGB сигнали е подходящо да се използва сериен порт RS-232, който е съвместим и широко използван в персоналните компютри.
     DVD и STB използват интерфейс за компонентен видео сигнал : Y, Pb/Cb, Pr/Cr . DVD сигналите са с разделителна способност 480р или 480i . От STB по този интерфейс се предават сигналите от DTV, които могат да са с посочените по-горе параметри. PDP трябва да притежават и такъв вход.

4. Основни преимущества и недостатъци на плазмените пред LCD дисплеи.

Наближаващото европейско първенство по футбол пък несъмнено си е добър повод за покупката на нова HD техника, преди да започнете да инвестирате в летни отпуски, почивки и т.н.
     Затова тук ще разгледам осем 50 и 52 инчови телевизора от последно поколение, които дават добра представа за това какво се предлага на пазара днес (б.р. - макар че, за съжаление, не всички от цитираните модели могат да се намерят у нас). Тестовете показват любопитни неща - например моделът Vizio GV52LF е напълно сравним по възможности и качество на изображението със значително по-скъпите модели, например Sony Bravia KDL-52BR4. Комбинацията от високо качество при цена почти 40 % по-ниска, Vizio заема второ място в нашия обзор след Samsung FP-T5084. Последният малко отстъпва по качество на картината, но предлага възможности, които обикновено струват значително по-скъпо.
А) Преимущества:

    • Голям диагонал. Производството на LCD екрани с голям диагонал е много скъпо и затова е икономически неизгодно. При плазмените панели е точно обратното.

 

    • Панелът не трепти. Не трепти, което означава, че не изморява очите, за разлика от обикновените ЕЛТ телевизори с честота на обновяване 50 Hz.

 

    • По-добро цветопредаване. Съвременните плазмени телевизори могат да показват 29 милиарда цветови оттенъка. Това е и едно от основните преимущества на плазмата.

 

    • Голям обзорен ъгъл. Клетките на плазмения дисплей светят сами, те нямат нужда от „щори“ както в LCD екраните, регулиращи количеството преминаваща светлина. По тази причина, обзорният ъгъл на плазменият панел е почти 180 градуса във всички направления.

 

    • Време за реакция. Времето за реакция на плазмата е аналогично на ЕЛТ, тоест много по-малка от който и да e LCD дисплей.

 

    • Яркост и контраст. Контрастът на плазмения екран е значително по-голяма, отколкото при LCD – в един съвременен телевизор той може да достига 10 000:1. Яркостта на плазмата е абсолютно равномерна, тъй като пикселите светят самостоятелно.

 

    • Компактни размери: Средностатистическият плазмен панел не е по-дебел от 10 см. Той лесно може да бъде закрепен на стената чрез специална поставка.

 

Б) Недостатъци:

    • Остатъчно светене. Ефектът на остатъчното светене е характерен само за плазмените дисплеи. То е свързано с факта, че редовно активираният газ излъчва повече ултравиолетова светлина. Неравномерност в нивата на яркостта възниква когато времето за използване на различните клетки от момента на включване се различава значително. По просто казано, ако дълго време гледате един и същи канал, то неговото лого в ъгъла ще се показва известно време и след превключване на друг канал. Производителите на дисплеи се борят с този недостатък както могат – с помощта на скрийнсейвъри и други хитри технологии.

 

    • Деградация на луминифора. Това е същият процес, който се наблюдава и при обикновените ЕЛТ телевизори. Времето на живот на панела се изчислява до намаляване на яркостта наполовина. За плазмите от последно поколение – около 60 000 часа.

 

    • Зърнистост. Евтините плазмени телевизори без поддръжка на HD стандарт страдат от този ефект най-много. Обръщайте на него внимание при избор на евтин модел. Ако картината на харесалия ви модел е зърниста, по-добре отложете покупката докато съберете пари за модел от по-висок клас.

 

    • Шум. Голяма част от произвежданите сега плазмени панели имат вентилатори за охлаждане. Имайте предвид това, когато купувате телевизор – ако шумът ви дразни, огледайте се за друг модел.

 

5. Извод

     Определено е трудно да се направи избор между плазмен и течнокристален (LCD) телевизор. И двете технологии са актуални и имат своите плюсове и минуси. В основата на плазмената технология е фосфорът. Всеки пиксел е направен от три фосфора – червен, син и зелен. Те отделят светлина в момента, в който през тях премине електронна дъга. Интензивността на лъча определя количеството на отделената светлина. LCD технология, от друга страна, използва милиони кристали, които са разположени между две успоредни прозрачни плоскости, зад които е източникът на флуоресцентна светлина. С помощта на филтри се генерира цветът. Кои са основните разлики, които ще ви ориентират в избора на един от двата типа телевизори:

Размерът
     Размерът е един от основните показатели за сравнение между плазмените и LCD телевизорите. Разлика има и тя е в полза на плазмените. При тях може да се достигне до наистина впечатляващи размери. Наскоро Panasonic обяви, че пуска плазмен телевизор с невероятния размер от 103 инча. Размерите на плазмените телевизори обикновено се движат в диапазона от 32 до 63 инча, докато тези на LCD-тата - от 15 до 45 инча. Така че, ако търсите много голям екран, трябва да се насочите към плазмените телевизори.

Зрителен ъгъл
     При плазмените телевизори проблем със зрителния ъгъл не съществува, но и при повечето LCD все още това е слабо място. Зрителният ъгъл всъщност означава под точно какъв ъгъл може да бъде наблюдаван екрана, без да има промени в цветовете. В последно време се наблюдава тенденция за изчезване на проблема, свързан със зрителния ъгъл, и при LCD екраните.

Честота на опресняване
     Това е показател, доста важен за LCD телевизорите/мониторите. Той характеризира времето, което е необходимо на пиксела да превключи от напълно бяло до напълно черно състояние и обратно (напоследък производителите вече говорят за преминаване от сиво в сиво). Колкото по- малко време е необходимо за опресняване на пикселите, толкова по-добре. С една дума, за да може да наблюдавате бързо развиващи се картини, е хубаво пикселите да реагират бързо, за да няма замазване на картината. При плазмата не съществува такъв проблем, тя се справя толкова добре, колкото и CRT мониторите. Така че, имаме превес на плазмата и в тази категория.

Яркост и контраст
     Плазмените телевизори могат да се похвалят с по-добра яркост и контраст при идеални условия, т.е. при липсата на обкръжаваща светлина, когато се вижда истинското предимство на технологията. Като цяло и двата типа телевизори ще отговорят на очакванията ви за яркост. Но в реални условия, т.е. при ситуация с наличие на обкръжаваща светлина, LCD изглеждат по-ярки.

Дефекти
     При плазмените телевизори след време върху екрана се прогарят силуети на статични изображения, които оставят изображение "призрак". Благодарение на технологии, като pixel orbitor, този проблем е драстично намален.

Като цяло ще останете доволни от качеството на картината и при двата типа телевизори, така че изборът може да е напълно субективен... "

 

 

Започваме със създаването на СА (Certificate Authority):

Отваряме OpenSSL и пишем:

openssl genrsa -aes256 -out ca.key 2048

Ще видите нещо подобно:

Generating RSA private key, 2048 bit long modulus
..............+++
...................................................................+++
e is 65537 (0x10001)
Enter pass phrase for ca.key:
Verifying - Enter pass phrase for ca.key:

Добре е да сложим парола на личният ключ – ако някой го докопа ще може да си вади колкото си иска сертификати с него.

openssl req -new -x509 -days 3650 -key ca.key -out ca.crt

Enter pass phrase for ca.key:
You are about to be asked to enter information that will be incorporated
into your certificate request.
What you are about to enter is what is called a Distinguished Name or a DN.
There are quite a few fields but you can leave some blank
For some fields there will be a default value,
If you enter '.', the field will be left blank.
-----
Country Name (2 letter code) [GB]:BG
State or Province Name (full name) [Berkshire]:Plovdiv
Locality Name (eg, city) [Newbury]:Plovdiv
Organization Name (eg, company) [My Company Ltd]:Kamenitza.ORG
Organizational Unit Name (eg, section) []:IT
Common Name (eg, your name or your server's hostname) []:Kamenitza.ORG
Email Address []:

Common Name: – името на организацията, която ще притежава сертификата, не е нужно да е интернет адрес.

Следва да се създаде потебителският сертификат:

openssl genrsa -out voodoo.key 2048

Generating RSA private key, 2048 bit long modulus
.....................+++
..................................................................................+++
e is 65537 (0x10001)

openssl req -new -key voodoo.key -out voodoo.csr

You are about to be asked to enter information that will be incorporated
into your certificate request.
What you are about to enter is what is called a Distinguished Name or a DN.
There are quite a few fields but you can leave some blank
For some fields there will be a default value,
If you enter '.', the field will be left blank.
-----
Country Name (2 letter code) [GB]:BG
State or Province Name (full name) [Berkshire]:Plovdiv
Locality Name (eg, city) [Newbury]:Plovdiv
Organization Name (eg, company) [My Company Ltd]:Kandev
Organizational Unit Name (eg, section) []:Kandev
Common Name (eg, your name or your server's hostname) []:Ime Familia
Email Address []:
Please enter the following 'extra' attributes
to be sent with your certificate request
A challenge password []:
An optional company name []:

openssl x509 -req -in voodoo.csr -out voodoo.crt -sha1 -CA voodoonet.crt -CAkey voodoonet.key -CAcreateserial -days 3650

Signature ok
subject=/C=BG/ST=Plovdiv/L=Plovdiv/O=Kandev/OU=Kandev/CN=Todor Kandev
Getting CA Private Key
Enter pass phrase for ca.key:

openssl pkcs12 -export -in todor.crt -inkey voodoo.key -name "Borislav Borisov - SSL Cert" -out voodoo.p12

Enter Export Password:
Verifying - Enter Export Password:

Паролата сложена тук се ползва при инсталацията на сертификата. Без нея не може да бъде импортнат в браузъра.

voodoo.p12 – е потребителският сертификат, който трябва да се импортне в браузъра на клиента.

За да ограничим достъпа до дадена директория от сайт слагаме това в .htaccess файла:

SSLVerifyClient require
SSLVerifyDepth 1

Или в на конфигурационния файл на Apache.

Но най-важното е да кажем на Apache, кои са “доверените” сертификати и как да ги познава.
За това трябва да се постави този ред в конфигурационният файл на Apache:

SSLCACertificateFile /ssl/ca/ca.crt

(естествено заменете пътя с вашия)

След рестартиране на Апача всичко би трябвало да работи.

-------------------------------------------------------------

Ако ползвате версия на Apache2 за Windows въведете следната команда в OpenSSL:

openssl rsa -in .key -out .key

Въведете паролата на ключа!


 

.:: SSL сертификат за IRCd ::.


Това е пример как се създават
rsa.key, и публичен ключ rsa.pub

Отваряме OpenSSL и пишем:

openssl genrsa -out rsa.key 2048
openssl rsa -in rsa.key -pubout -out rsa.pub


chown . rsa.key rsa.pub
chmod 0600 rsa.key
chmod 0644 rsa.pub

Намерете в ircd.conf
rsa_private_key_file = "/usr/local/ircd/etc/rsa.key";
и задайте правилния път до файла.

И накрая:
openssl req -new -days 3650 -x509 -key rsa.key -out cert.pem

ADD2PSU служи за пускане на допълнително захранване след стартиране на основното.

Начин на работа:
- Основното захранване се свързва към платката с помоща на 12V 4pin Molex.
- Допълнителното захранване се свързва към платката с помоща на 20-24pin ATX Power Connector.

Ще обясня някои кабелни стандарти за вътрешни локални мрежи(LAN).

Първо, има много начини да се свързват устройства по LAN. Но най-популярните за вътрешно окабеляване е UTP кабел.

Както можете да видите на изображението по-долу, този вид кабел носи името си от усуканата двойка вътре. UTP се превежда като (Unshielded Twisted Pairs - или незащитена усукана двойка)

Това са фактите, че трябва да знаете за този широко разпространен тип кабел:



1. Проводник

 

UTP кабела има 8 медни проводника, изолирани с тънък пластмасов капак. Всъщност, не всички от тези проводници се използват за изпращане и получаване на данни. Част от тях (4) се използват за намаляване на ефекта "кръстосания говор"; основно "кръстосания говор" се отнася до шума, генериран от метална проводник, който ще е до него. 4 усукани двойки работят по този начин: 4 проводника носят данни, 4 носят шум далеч от тях.

 


2. Цветни кодиране

 

Има някои кабелни стандарти, участващи в изпълнението на UTP-базирани мрежи. Всички те са на базата на цветовото кодиране на кабелите вътре. Цветовете са (не е по ред): оранжево, оранжево-бяло, синьо, синьо-бяло, зелено, зелено-бяло, кафяво и кафяво-бяло.

 



3. Проблеми с UTP

 

UTP кабелите са силно податливи на електромагнитни смущения (EMI). Това означава, че кабели за високо напрежение или електродвигатели може объркат дори блокират предаването.

 

Това означава, че UTP кабелите предават само на разстояние до 100 метра, поради намаляване на сигнала. Ако искате да отидете повече от 100 м, трябва да се усили сигнала с нещо (switch, hub и т.н.). Ето защо UTP е по-добре на закрито.
Използвайте UTP кабел открит само в безопасни места (без вятър, силен дъжд или сняг), защото лесно могат да се счупят.

 


4. Кабелни стандарти

 

Има два основни кабелни стандарти, които трябва да бъдат познати:

 

a) TIA/EIA 568B, използвайки този ред:
PIN1: оранжево - бяло
PIN2: оранжево
PIN3: зелено - бяло
PIN4: синьо
PIN5: синьо - бяло
PIN6: зелено
PIN7: кафяво - бяло
PIN8: кафяво

 

b) TIA/EIA 568A, използвайки този ред:
PIN1: зелено - бяло
PIN2: зелено
PIN3: оранжево - бяло
PIN4: синьо
PIN5: синьо - бяло
PIN6: оранжево
PIN7: кафяво - бяло
PIN8: кафяво

Можете да видите примера по-долу:

Тези съединители се наричат RJ-45. Те са сходни с RJ-11 (телефонни конектори), но има 8 пина, вместо 4.

5. Видове кабели и тяхното използване


Връзките са стандартизирани по този начин:

А. Прави-чрез кабел (TIA / ОВОС 568B двата края на кабела)
- switch до PC
- switch до router
- Между различни други устройства

Б. Кръстосан кабел (TIA / ОВОС 568B в единия край, TIA / ОВОС 568A при други)
- switch до switch
- PC до PC
- router до router
- Между различни други устройства от един тип

C. преобръщане кабел (TIA / ОВОС 568B в единия край, точно обратното на TIA / ОВОС 568B в другия край)
-
Използва се за свързване към DB-9 RJ-45 конектори за управление на конзоли.